Система на трансценденталния идеализъм

За Шелинг истинският органон на философията е философията на изкуството, защото в изкуството продуцирането е насочено навън, за да рефлектира несъзнателното чрез произведения и точно това за него е истинският усет, с който трябва да се захване трансценденталната философия. Докато философското продуциране, напротив, е насочено навътре, за да рефлектира несъзнателното в интелектуалния наглед. Т.е. и философията, и изкуството почиват върху творческата способност, като разликата е в различната насоченост на тяхната продуктивна сила.

Задача тук според Шелинг е не да се докаже, че е вярно онова, което обикновения разсъдък смята за истинно, а само да се разкрие неизбежността на неговите измами. Защото както естествознанието поражда идеализма от реализма, т.е. прибавя формалното към материалното, така трансценденталната философия поражда реализма от идеализма, като материализира законите на интелекта до природни закони или прибавя материалното към формалното.

За Шелинг истината е само една, а са много степените на вероятност, защото всяка истина е абсолютно равна на себе си. Но за да бъде тя такава, трябва да има само един опосредствуващ принцип във всяко знание. Този принцип е принцип на науката за всяко знание, или на трансценденталната философия, който не е абсолютен принцип на битието, а единствено на знанието. "Става дума не за един абсолютен принцип на битието, а за абсолютния принцип на знанието."