Увод в психоанализата

Този Увод съвсем не претендира да конкурира вече издадените цялостни изложения на тази научна област. Той предава точно лекциите, които изнесох двата зимни семестъра на 1915-1916 и 1916-1917 година пред смесена аудитория от лекари и любители, мъже и жени. Всички особености, които читателят ще забележи в този труд, се обясняват с условията на създаването му. Не бе възможно в изложението да се запази хладното спокойствие на научния трактат, защото лекторът имаше задачата да задържи будно вниманието на слушателите почти два часа. За целите на моментното възприемане се налагаше да се повтаря обсъждането на някои въпроси, веднъж например във връзка с тълкуването на сънища, а сетне - във връзка с проблемите на неврозите. При подреждането на материала се получи така, че някои важни теми, например несъзнаваното, не можаха да бъдат изчерпани на едно място, а бяха многократно засягани и изоставяни до следващия удобен случай да се добави нещо ново към тях. Човек, запознат с психоаналитичната литература, няма да намери в този Увод неща, които да не са му известни от други, далеч по-обстойни публикации. И все пак стремежът към завършеност и обобщение застави автора да включи на някои места (при етиологията на тревожността и хистеричните фантазии) неизползван досега материал.